Day 54/118! Attention! Very long post about a lot of adventures!!!!! Another amazing day in Malaysia! Thanks to the great team of Harley-Davidson Petaling Jaya I and Boris, escorted of Diddy and his customized by Gasket Alley Fat Bob hit the road to Kuantan and East Coast of Malaysia!!! Here in this beautiful country I can’t complain of lack of care and friends! Everybody are so hospital and I feel myself like a princess!
So, I and Diddy got great ride, enjoying of the good roads and the curves on the highway! Diddy rode for the first time Harley-Davidson bike and same like mine Fat Bob, so I really was happy to see him enjoying of such a different experience! He prepared for me special surprise and we left the highway to catch the small road in the jungle! I was very curious to see where we are going and soon, we arrived! That was the biggest elephant conservation center in Malaysia Kuala Gandah! In the heat was really relaxing to walk under the shadow of giant trees! I was lucky to attract attention of one old elephant, who ate a lot of all food, given her from the kids! Well, I got chance to touch her trunk and to give her one piece of sweet plant, given to me very kindly by strange woman! We continued our walk in the safe home of this beautiful animals! Here every visitor pays as much as he decides, because all funds are used for support and maintenance of the complex, which grows constantly! We met a group of scout girls and their teacher and Diddy as my Malaysian manager, PR and photographer, took us photos and I wished to the girls to be brave and to follow their dreams! Then I had sweet meeting with one hairy baby elephant, eating cravingly bananas from the hands of the children! That was my first time cuddling wild animal, so I was really touched to feel the hard skin and hair of this baby! Its leg was hurt and it was saved by Malaysian people and now recovers in Kuala Gandah. Before to hit the road again I got short meeting with one man from the team of the complex, who explained me that now there are 32 elephants and he regretted that I have to leave before the time of animals’ bath, where visitors can help and wash the cute giants! Maybe someday I will turn back here with my daughters and we will enjoy of this amazing opportunity to be connected with wild animals in such a sweet way! Thank you, Diddy, for this unforgettable experience!
We continued our ride to the East Coast and surprises are not finished! One unexpected for all of us was sudden break on the highway due to small technical issue with Boris brother! This beauty decided to stop because he was not use to it on such a hard ride! Fast we found that the issue was some bad contact of the battery and we continued after this small adventure. Soon we again left the highway, this time to catch the coastal road! I and Boris got our first sand experience and I had to confess I was quite nervous! But my boy bravely stepped in the sand and we arrive on one magical place! We were on the beach! Not ordinary beach, but the biggest in the area: Cherating! I was like a small kid with wide open eyes enjoying of the nature and Chinese sea! I got my first freshly cut coconut and drunk greedily my favorite water! I tasted the local fish specialty, but I was eager to walk on the sand, so I left behind Diddy and ran to the sea! Running is figuratively said, because it was not easy to do it with my riding boots😊 And because again I was unprepared for swimming, only my boots enjoyed of the warm water! I hope to turn back and to spend more time in this beautiful part of the world!
Rushing already to arrive on time for the event of Harley-Davidson Petaling Jaya, we hit the road to Kuantan. I got only 10 minutes to take a shower before to jump again on Boris back, this time only for 5 minutes! We arrived on the place and I didn’t succeed to enter the conference center, because I was stopped by group of local bikers, who told me they waited for my arrival! Surprised and pleased of this warm welcome, I spent couple of minutes taking pictures and talking with the guys from Neo Rider MC, before to go together inside! On the booth of Harley-Davidson in this moto exhibition, I met again my friends Juan, Rudy and Roni and big group of local Harley riders! We took great photo together and all visitors and participants enjoyed of HD spirit and brotherhood!
Boris again was the star and gain new stickers from HD PHG! We were happy to join of the ride with all other riders from Pirata MC, Head Hunters MC and Neo Riders MC! Check soon my YouTube channel for video from the event! I and Diddy were surprised to arrive with the group front of our hotel! I joked that again I choose the right place for staying! We enjoyed of discussions about riding around the world and again bikers wanted to visit and ride in Bulgaria and the area! I practice even my Russian, speaking with my friend Aly Russia from Neo Riders, who spent couple of years in this vast country! The bikers from East Coast were curious about my adventures and surprised me with the question which of the countries I rode was most dangerous! I replied that for me no one was dangerous, because everywhere I gain so many friends, that nowhere I was felt myself in danger! Biker community is great all around the world! I shared with Harley riders the stories about excellent rescue operation, organized by Indian bikers for me in India during my accident there and also about incredible support that I had from the gorgeous girls of LOH Petaling Jaya, who gather funds to pay my ticket to Indonesia and arranged my attending of First HOG National Gathering in Bandung! There are only some samples of amazing people I met during my ride in Asia till now! I am sure I will meet numerous great people in Australia and other 3 continents I will ride in next months!
The evening was not finished! The team of HD invited me and Diddy for a drink after the dinner with local riders! So, again we were lucky, because the place was just behind the corner, so we walked to 8 Club to celebrate the successful event! The guys were so kind to me, they made me a special gift: they signed for me one glass, so now I have special beer glass, that I will never use in purpose, but I will keep it like part of my incredible adventure in Malaysia! Thank you for all support and hospitality, Harley-Davidson Petaling Jaya, you rock!
I and Boris are ready for the ride back to Kuala Lumpur tomorrow and for next adventures! Join us and support us on! Ride safe, enjoy the life!

Ден 54/118! Още един изключителен ден в Малайзия! Благодарение на чудесния екип на Харлей-Дейвидсън Петалинг Джая, аз и Борис, придружени от Диди с един страхотен къстъм Фат Боб, направен в Гаскет Алей се отправихме на пътешествие до град Куантан и Източното крайбрежие на Малайзия! Тук в тази невероятна страна с Борко не можем да се оплачем от липса на внимание и грижа! Всички са толкова добри с нас, че се чувствам като принцеса, Борко мисля, малко се цупи заради нагласения си събрат, с който кара днес, но и той се наслаждава като мен на пътищата и трафика тук!
И така с Диди си покарахме страхотно по хубавите пътища и по една от най-готините магистрали, които съм карала, с толкова много завои! Диди за пръв път кара Харлей-Дейвидсън и то Фат Боб, тъй че аз се забавлявах да гледам, как свиква с мотора и как открива ново усещане от карането! Диди е сертифициран треньор и инструктор към Дукати, а и опитен офроудър, тъй че сега усети разликата в това да караш Харлей! Той беше приготвил изненади за мен по пътя, така че скоро слязохме от магистралата и се отправихме в неизвестна за мен посока по малък път в джунглата! Бях много любопитна да разбера, къде отиваме е след приятното разнообразие на тесния завойчест път скоро пристигнахме! Това беше най-големия център за опазване на слоновете в страната Куала Гандах! В жегата беше много приятно да се насладим на сянката на огромните дървета в парка, който приютява спасени животни! Бях късметлийка и успях да се вредя от децата, които хранеха един слон с бамбук и сладка тръстика! Тъй като слонът може да изяде към 140 кг дневно, трябва да прави това почти постоянно! Успях да привлека вниманието на този, който, ако се не лъжа е един от най-старите слонове изобщо! На цели 79 години, при условие, че в природата слоновете доживяват около 60 години! Той лакомо докопа парчето тръстика, което една жена услужливо ми даде и аз успях да помилвам хобота на това мило животно! Тук, между другото, няма фиксирана цена на билетите, а всеки посетител може да даде, колкото желае, защото всички пари отиват за поддръжката на комплекса и грижите за спасените слонове! Диди беше така услужлив да попълни документите за дарение от мое име, така че и аз дадох своя принос за тази добра кауза!
Продължихме разходката си в парка и срещнахме група ученички-скаути и тяхната учителка. Диди, който е взел ролята на мой мениджър в Малайзия, ПР и фотограф набързо ни строи за снимка и даже направи видео с моето пожелание към децата да бъдат смели и да следват мечтите си!
После продължихме и имах невероятната възможност да гушкам бебе-слонче! То беше едно такова рошаво, с дълга черна прическа и лакомо нагъваше бананите, които децата му подаваха и претенциозно отделяше тръстиката настрана! Така де, като има банани, защо да яде тръстика, хахаха! За мен това беше страхотно преживяване, защото за пръв път имах възможността да пипна истинско диво животно, да го помилвам и да усетя грубата кожа и твърдата четина по бебешката глава! То е било спасено със счупено краче и все още беше с шина. Преди да си тръгнем Диди пак се активизира и ме запозна с един от служителите на парка, който ми разказа за работата си и че в момента в резервата има 32 слона, спасени от бракониерски капани или намерени ранени след нападения на тигър, например! Джай, така се представи, каза, че съжалява, че трябва да тръгваме, защото малко по-късно ще къпят слоновете и можем да се включим и да помагаме! Надявам се, че някой ден ще мога да доведа моите дъщери тук и заедно да къпем слончетата, това ще е невероятно преживяване за всички ни! Благодаря ти, Диди, за изненадата и незабравимия контакт с диви слонове!
Продължихме ездата си към Куантан, но изненадите не бяха свършили! Този път изненадата беше и за двама ни, моторът на Диди просто спря на магистралата, както си карахме със 150 км/час! Понеже е незапознат с Харлей, той реши, че машинката е прегряла, но аз нали съм по в час, му обясних, че това е невъзможно при такова каране по магистрала, тъй че заедно заразглеждахме наперения брат на Борко за възможно обяснение! Който ме познава, знае, че хич ме няма по техническата част, но дори и аз видях светналия индикатор за проблем с двигателя, който не сочеше нищо добро… Обаче се оказа, че красавецът просто не е каран достатъчно често, беше само на 4500 км, тъй че бързо отстранихме проблема с елементарно попипване на връзките с акумулатора! След кратката непредвидена почивка продължихме карането към Източното крайбрежие. Скоро Диди пак ме свали от магистралата, но този път подкарахме по крайбрежен път. Пак нямах идея, къде отиваме, но след малко с Борко имахме ново предизвикателство: трябваше да караме по пясъка! Признавам си, че хич не бях убедена, че ще се справим, но моето момче смело стъпи и се представи успешно, така че след малко бяхме на плажа! И то какъв плаж! Не просто плаж, а най-големия в района: Чератинг! Бях като малко дете, ококорено зяпах красотите наоколо и за пръв път видях Южнокитайско море! Получих първия си прясно отрязан кокосов орех и жадно изпих любимата ми вода! Опитах и някакъв местен рибен специалитет, но бях нетърпелива да стъпя на плажа, така че зарязах Диди и се втурнах към морето! Втурнах е силно казано, защото ходенето по ситния пясък с мото ботуши си е предизвикателство, но успях да стигна до първата ивица вода! И понеже пак бях неподготвена за плуване, банският ми си отлежава в багажа, само ботушите ми се насладиха на топлата вода… Надявам се пак да дойда някога в това прекрасно кътче от света и да се отдам на плажни удоволствия!
Трябваше да бързаме вече, за да стигнем навреме за събитието, на което бях поканена, така че яхнахме моторите и скоро бяхме в Куантан, едно от ключовите пристанища на Малайзия заради търговията с Китай! Имах само 10 минути за душ и освежаване преди пак да яхна Борис, този път само за няколко минути! Паркирахме се при останалите мотори, но още не бях стигнала до входа на конферентния център, когато група мотористи ме спряха с приветствия и заявлението, че стояли там, за да ме посрещнат! Изненадана и поласкана от това неочаквано топло приветствие, прекарах няколко минути с момчетата от Нео Райдърс МС в снимки и обяснения за моето пътуване преди да ме привикат вътре за официалното събитие! На щанда на Харлей срещнах пак моите приятели от Куала Лумпур Хуан, Рони и Руди и се запознах с голям брой местни мотористи, дошли за мото изложението, на което по някакъв начин се оказах главна атракция, хаха! Направихме си групова снимка и масово всички изложители и посетители се наредиха и те да ни снимат, защото това беше една чудесна демонстрация на духа на Харлей и мото братството!
На паркинга Борис беше звездата и скоро се сдоби с нови стикери, подарък от местен мото клуб! Включихме се в карането с всички останали участници от местни мото клубове! Проверете моя Ютуб канал скоро за видео от събитието! Покарахме в стегната колона по двама и….пристигнахме пред нашия хотел! С Диди много се смяхме, а аз пак се възгордях, че съм избрала отново правилното място за отсядане! В следващите часове се наслаждавахме на типичните обсъждания на каране в различни точки от света и пак много мотористи изявиха желание да дойдат и да карат в България и района! Спомням си, че няколко пъти учих един от тях как да произнася Балкани! Успях даже да си упражня руския, защото един от моите приятели беше работил там и искаше да си побъбрим на руски, хаахха! Местните мотористи бяха любопитни за моите приключения и ми задаваха много въпроси, но един от тях ме изненада: коя е най-опасната държава, в която си карала?! Отговорих без да се замисля, че няма опасни държави, през които да съм минавала и че навсякъде съм се чувствала добре, благодарение на чудесните хора, които срещах! Мото обществото по цял свят е изключително дружелюбно и гостоприемно! Разказах на моите нови приятели за изключителната спасителна операция, която мото обществото в Индия организира за мен по време на моя инцидент там и за прекрасните момичета от ЛОХ Петалинг Джая, които събраха пари, за да платят самолетния ми билет до Индонезия, за да мога да бъда с тях на събитието в Бандунг, на което бях поканена от организаторите! Това са само примери за изключителните хора, с които съдбата ме срещна по време на моето пътешествие около света до сега! Сигурна съм, че ще срещна още много такива хора и в Австралия и останалите три континента след Азия, които ми остава да покоря!
Но вечерта не беше свършила! Чудесният екип на Харлей-Дейвидсън Петалинг Джая покани мен и Диди на по питие след вечерята, за да отпразнуваме заедно успешното събитие! И така се озовахме в клуб 8, който пак за наш късмет се оказа зад ъгъла, тъй че отидохме пеша! Скоро купите с промоционалната бира Тигър се редуваха една след друга и момчетата ми направиха специален подарък: всички те написаха пожелания към мен върху една от чашите, които спечелихме, но тази няма да влезе в употреба по предназначение, а ще остане като част от спомените ми за страхотните ми приключения в Малайзия! Благодаря ви, приятели за подкрепата и предоставената възможност да видя и Източното крайбрежие на тази красива страна с огромен потенциал за повече туризъм!
С Борис сме готови за обратния път към Куала Лумпур утре и следващите ни приключения! Карайте с нас и ни подкрепяйте на нашата страница! Карайте безопасно и се наслаждавайте на живота!