Day 56! I am re-born! Finally we started our ride in India after so long and stressful wait my Boris and our car to arrive from Dubai! But all this is now behind and we are on the road again! So, we started quite late our tour for the day, because it took a time to rest after loooong night of release the bike and the car from the customs! It was very hot morning in Navi Mumbai and veeery humid! I was prepared myself to ride in the rain in Mumbai, which is really heavy task, but luckily the rain stops just before the start of my ride. Even I was 3 weeks in this huge city; it was quite strange to ride there. And in general is really dangerous to ride in the cities in India, because of all chaotic traffic. It was like a deadly game of survival in the city jungle, where no rules and only brave and skilled can win! I didn’t succeed in the evening, when we left the customs to put the fuel in the tank of Boris, so I had to do it in the morning. But we left and after were quite difficult to find gas station on the road; because the traffic needs 200% of your attention otherwise you will be dead on the first circle crossroad… As could be expected Boris ate his fuel and we just stopped on the road. We were lucky that there was some shadow and we stayed there, waiting for my husband to bring us some. The gas station was behind the corner on 100 meters, but it was same for me as 100 km due to pushing Boris on the road in the heat is just impossible with his 340 kg weight… But we didn’t stay alone for a long, one guy passing around stopped to try to offer me some plastic things against rain! We talked a little bit, laughed and made a selfie. After we continue to ride and drive, but it was sooo hot and slow and I was almost dead due to the heat of the engine of the motorcycle. And in the same reason the fuel again started to be low! We were almost out of Mumbai and I had to look for gas station. I saw one and drove to one very bad road with gigantic holes and at the end there was no petrol! One guy guided me with his car to the next gas station, but I lost the car in the traffic. Finally I succeeded to feed my poor hungry and thirsty bike, connect with my husband to explain me where he is. So, I continue to ride in the traffic, but when I stopped to check where I am, I discovered I am in the wrong direction! Finally after around an hour I successfully found my husband and Theya, enjoying on the shadow and fans in some restaurant! It took us 3 hours to exit Mumbai! So how it sounds: 60 km in 3 hours?! We continue to ride when I finished drinking my second liter of water… The ride was really tough due to the heavy traffic, but at least on the highway, it was much easier then in the city! Here the challenges were different! All trucks and heavy machines drove in the most right line, which is the fastest in the right hand directed traffic. The cars were everywhere and the bikes rode in the left line. But it is not exclusion, but rule as my friend Ashish Poddar said: the trucks are with highest priority in the traffic! Nobody cares about pedestrians, cyclist or motorcycles, even about cars too. Almighty is the truck! Again I lost the car in the traffic, but I was in contact with my friend Mufi re sr mufaddal badri in Surat, so I had support! When I reached the last toll station before the city, I decided to stop and wait for the car. Almost in the same moment I stopped Boris to some street shop, one driver, who also stopped, came and gave me a bottle of cold water! It was sooo kind! So, I called again to my husband and explained where I am waiting and relaxed stayed to rest. But after a while he called me back to tell me he is almost in the city and he didn’t see toll station! So we were on different places again and the dark was already here! I called to Mufi to ask him to pick me up from some place in the city, because I still was 15-20 km before. My husband didn’t have internet and I cannot send him the address, where we will accommodate for the night! So, I started my ride to Surat in the darkness and rode and rode and can’t decide where to enter the city, because all signs were in hindi… So at the end I was tired and lost and stopped on some gas station. I called Muffi, apologizing that he had to pick me up! I walked around, enjoyed of some cows roamed in the darkness and staring in some bakery shop! Muffi arrived; we greeted each other and laughed a lot of my adventures. We had to solve another problem: my husband was with Theya somewhere in the city, but he can’t find the address, because his offline map didn’t recognize. So, finally he explained to us where he is and Mufi’s wife goes with car to pick him and the toddler from the other part of the city! After this complicated logistic operation we all were finally on one place! The final part was to accommodate Boris and the car on Mufi’s parking! So, my husband recorded great short video in the night traffic as a pillion of Mufi’s Royal Enfield Hymalayan! After short break, because of late hour, it was already 11:00 PM, we got out to find some food. At the end we finished in McDonalds, hahahhah, because there was only street food available on this hour! Theya enjoyed of her new toys from Happy Meal and played with people around, who again wanted to take her photos! We laughed and exchanged stories about adventures around the world! Mufi told us about his bad experience with cruise tour in Spain, where he didn’t like the food! So, when he and his wife met some Pakistani guy on the port, they asked him where to find some proper food… So finally they both got some familiar and tasty food We laughed a lot about our experience with food in Mumbai, where we also didn’t find best dishes. So conclusion was that the experience with food depends from your origin, because we love the Spanish food, which is not so similar to Bulgarian, but is more similar then Indian! After Mufi helped us to make our route to Nepal and arrange for us bikers to welcome us on every stop! It was amazing experience and demonstration of bikers community type in India and hospitality of locals! After we decided to visit Harley-Davidson dealership in the morning, actually around 11:00 and then Mufi will escorted us to the highway to Godhra, where we will spend next night! We turned back to the hotel and prepare ourselves to rest! But no, adventure for the day didn’t want to finish so easy! Now we discovered that my husband’s phone is missing! Lucky him, the phone was in Mufi’s car, so we relaxed again, even we were tired as dead! But not Theya, she played and jumped around till 3:30 AM! So, in the morning we were still tired, but we succeeded to leave as we planned at 11:00 am. But for the next part I will tell you a little bit later, so follow our adventures in India on, or in Facebook and Instagram on holymoto_rtw! Don’t forget to support us and feed Boris with fuel, because my boy have to ride next 49 000 km! You can do this on my PayPal or on bank account in DSK Bank BG94STSA93000025086381! Thank you to all of you, who helped and support us, we are here, because of you!

Ден 56! Чувствам се като преродена! Най-сетне започнахме пътуването си из Индия след толкова стресовото и дълго чакане на моя Борис и колата! Но всичко това е вече зад гърба ни и ние сме отново на път! И тъй стартирахме относително късно, защото след като едва около 21:00 тръгнахме от митницата, докато приключим с всичко вече беше 01:00… Но пък сутринта в Нави Мумбай беше толкова горещо и влагата във въздуха направо можеше да я пиеш, че тръгването по-късно се оказа добра идея, защото тъкмо спря да вали! Предишната вечер не успях да нахраня Борко и трябваше да заредя някъде, но наоколо нямаше бензиностанция, тъй че тръгнахме с едно наум! Въпреки че бяхме в Мумбай вече 3 седмици си беше доста странно да се движа с мотора из трафика! Като цяло си е живо самоубийство да се кара из индийските градове, защото движението е абсолютно хаотично! То е като една смъртоносна игра в градската джунгла, в която няма правила и оцеляват само смелите и способните! Та както споменах карах на изпарения, а намирането на гориво се оказа трудно, защото трафикът изисква 200% от вниманието ти и такива неща като какво има встрани от пътя, остават абсолютно незабележими! Иначе си дотам, особено на кръговите кръстовища, чието преминаване все още си остава въпрос на това да тръгнеш и да не се оглеждаш особено, другите да му мислят! Както можеше да се очаква, горивото на Борко свърши! За мой късмет успях да се шмугна и да спра по инерция, че даже и да се намърдам под някаква сянка! Мъжът ми каза, че има бензиностанция на 100 метра от нас, точно зад ъгъла, но за мен нямаше значение, дали е на 100 метра или на 100 километра! Да бутам 340 килограмовия мотор в жегата си беше просто невъзможно! И тъй спасителния екип отиде за гориво. Ние с Борко не останахме дълго сами! Един младеж, който преминаваше се спря да ми продава някакви пластмасови плоскости! „Само 2 рупии!”, нещо около 0,001 стотинка. Само че на мен за какво са ми! Той ми вика: „Да те пазят от дъжда!” Просто си представих картинката: аз карам Борис в дъжда в трафика в Мумбай и с една ръка държа тая плоскост над главата си…хахахахаха! Разговорихме се с момчето, направихме си даже снимка и то, този път по изключение, по моя инциатива, че направо ми омръзна да искат да си правят снимки с нас тия индийци! След малко заредихме Борко с няколко литра, колкото да намерим следващата бензиностанция и пак се гмурнахме, почти буквално, защото за разнообразие, имаше и тропически дъжд по едно време! Заради жегата и тежкия трафик не само аз бях жадна, но и моторът, така че имах чувството, че само след минути, пак бях на резерва и пак трябваше да се оглеждам за бензиностанция! Този път видях една, но се наложи да карам през някакъв черен път с огромни дупки и движение по него, разбира се, за да стигна до нея! Тъкмо се наместихме с Борис и се оказа, че няма бензин! Някакъв човек с кола ми каза да карам след него и че ще ме заведе до следващата бензиностанция! Междувременно минахме през тол станция, между другото навсякъде в Индия е безплатно за мотори, плащат само колите и другите превозни средства! Там изгубих мъжа ми и колата, но другия дето ме водеше към бензиностанцията незнайно как се появи и ми даде знак да продължавам в локалното. Нямах избор и го последвах! Някъде там го изгубих, но успях да стигна до бензиностанцията, като беше странно, че докато се колебаех по едно време, дали не съм объркала нещо, един друг човек на скутер, ми махна да го следвам. После се сетих, че той също беше на бензиностанцията без бензин, тъй че му се доверих и не сбърках. След малко вече Борис беше нахранен, аз успях да пия вода и да си почина малко и пак продължихме напред. Стигнах до някакъв разклон и понеже не бях сигурна, в каква посока трябва да продължа се паркирах до едни рикши с идеята да питам. Първият шофьор не говореше английски, вторият също, накрая един ме разбра, какво питам и ми посочи в обратна посока! Аз нещо не му се вързах и си викам, аз пък имам интернет, я да проверя! Оказа се, че наистина съм си изгубила времето и съм карала в грешна посока! Обадих се на мъжа ми да му кажа, че ще се забавя, а той ми обясни, че ще ме чакат с Тея след моста на някакво червено заведение! Хайде пак из трафика и когато с изплезен от жегата език видях колата и се паркирах с благодарност до нея, се оказа, че ми е отнело 3 часа да се измъкна от Мумбай! Как ви се струва, 60 км за 3 часа….?! Починах си малко, разказах за перипетиите си и след като приключих с пиенето на поне 2 литра вода, пак тръгнахме! Тук вече бяхме на магистрала и предизвикателствата бяха други! Да, движиш се по-бързо, но: камионите се движат в най-дясната лента, която е и най-бързата, колите се движат навсякъде, а моторите се мъкнат в най-бавната лява лента! Както каза Абишиш, един мой приятел в Удайпур: в Индия с най-голямо предимство на пътя са камионите! Пешеходци, мотори, колелета никой не ги пази и не му дреме за тях! Камионът е царят! Така че, освен че имат екзотични рисунки по тях, камионите се движат със скорост от 20 до 90 км в час, на зигзаг, изпреварват се, освен това край населените места никак не е странно да видиш камион в насрещното в най-лявата лента, тази за моторите… Изобщо, красота! Аз обаче бързо свикнах и след някакви си 100-тина километра вече успешно хванах принципа на слалома, както и Борис си разработи клаксона, защото тук той е толкова използвано средство за успешно придвижване на пътя, че Тея вече нарича колите би-бип! Изгубих колата, защото за мотора е много по-лесно да се шмугне между камионите от лента в лента, отколкото за големия джип. Когато стигнах вече отбивката за Сурат, където ни чакаше Муфи, приятел на Джулин Боруа, който ни запази хотел и трябваше да ни посрещне и забавлява, реших да спра след последната тол станция и да изчакам колата, защото вече бях стигнала на 20 км от града по светло и можех да си позволя да рискувам да се стъмни, ако колата е с мен. Още не бях паркирала дето се казва мотора и шофьор на кола, който също спря пред барачката на пътя дойде при мен, за да ми даде запотена бутилка с вода! Това беше толкова мило и неочаквано! Благодарих му и продължих да говоря по телефона с мъжа ми, обяснявайки му, къде ще го чакам. Тъкмо звънях на Муфи, за да му кажа, че ще дойдем след малко, когато мъжът ми се обади, че е вече на 8 км от центъра на Сурат, а не е видял никаква тол станция! Пак се бяхме загубили! Казах му да кара и да спре някъде в града, за да можем после да се намерим. Обясних на Муфи ситуацията и му казах, че ще вляза в града и ще му звънна да дойде да ме вземе от някъде. И тъй пак подкарахме с Борис, този път в тъмното въпреки всички предупреждения и от индийците включително на всяка цена да избягвам да карам по тъмно! Но нямах друг избор! Имаше някакви отвратителни тройни малки бабуни по това околовръстно, заради които с Борко ни изпраднаха пломбите направо! И си карахме, карахме и не можахме да решим, коя отбивка за града да хванем, защото всички табели бяха на хинди. По едно време вече ми се стори, че нещо града изчезна от полезрението ми и реших, че е крайно време да спра да се правя на много справяща се и да се обадя да ме приберат от там, където съм. Направих това от някаква бензиностанция. Муфи каза, чакай ме там, идвам, тъй че аз се помотвах наоколо. Оказа се, че до бензиностанцията има ресторанти, магазини, както и крави! Една доста едричка си беше харесала една пекарна и беше барикадирала входа, вторачена във витрините със сладкиши! Моят мъж се обади да му пратя адреса на хотела ни, но се оказа, че офлайн картата не го разпознава! Тъкмо се чудех, какво да измисля, когато дойде Муфи, яхнал своя Роял Енфийлд Хималаян! След официално запознаване, смях и шегички, организирахме спасителна операция за изгубените в града Тодор и Тея! Муфи прати жена си да ги вземе с кола, като съответно разменихме описания и регистрационни номера, както и идентифицирахме мястото на сградата, до която беше паркирано моето семейство! Най-сетне някъде към 22:30 или три часа след като бях стигнала само на 20 км от Сурат, успяхме да се съберем всички на едно място! Падна голям смях заради сложната логистична операция, приключила успешно и остана да настаним и Борко и колата! Така моят мъж успя да заснеме много яко клипче, докато се возеше през нощта в насрещното на Хималаяна! Докато си вземем душ и излезем да търсим някаква храна, стана 23:00 и се оказа, че по това време не можем да намерим друго, накрая се оказахме в Макдоналдс! Тея беше доволна от двете си нови играчки, а ние се забавлявахме, разказвайки си забавни истории с Муфи, който се оказа страшна компания! Разказа ми, как понеже го било страх от морето, жена му го завела на круиз! Там пък се оказало, че храната хич не им харесва и ядяли само пици, а жена му го будела в 2 ч. през нощта, защото е гладна! В Испания пък умрели от глад, защото не им харесвала храната, докато не срещнали на пристанището някакъв пакистанец, бутащ количка! Муфи го питал: Брат, има ли тука някъде истинска храна? А пакистанецът ги завел да си изберат индийска или пакистанска кухня да пробват! Снимката, която моят приятел ми показа с блеснал поглед и лъжица в ръка, беше красноречива!!! Смяхме се, защото и ние имахме подобни преживявания в Мумбай, само дето не намерихме подходящ ресторант… Та изводът, който си направихме беше, че явно вкусът към храната е доста свързан с мястото, на което си израснал, защото ние много харесваме испанската кухня, нищо че не е българска, но все пак е европейска, така както и индийците харесват пакистанската или арабската храна, защото им е по-близка като усещане. След това Муфи ни помогна да направим маршрута си до Непал, даде ми контакти във всеки град и ми гарантира, че от тук нататък навсякъде ще ни посрещат по същия начин като него! Бяхме наистина впечатлени от мото общността в Индия, както и от гостоприемството на местните! Муфи предложи да посетим на другата сутрин Харлей-Дейвидсън Сурат, за да се видя с техния директор и да прегледат Борко за всеки случай преди да продължим към Непал. Разбрахме се да дойде да ни вземе в 11:00 и се прибрахме към хотела. Но приключенията за този ден не искаха да свършат! Оказа се, че моят мъж си е забравил телефона някъде! След кратка паника всичко се подреди, защото Муфи ми прати снимка, че е на задната седалка на колата му. Ние вече бяхме полу-мъртви от умора и емоциии, но не и Тея! Тя игра и скача по главите ни до 3:30 сутринта! Така че на другата сутрин, ако не беше срещата ни с Муфи, едва ли щяхме да успеем да тръгнем в 11:00…! Но за приключенията ни на следващия ден ще научите по-късно! Не забравяйте да ни следите на, както и в страничката във Фейсбук на Holy Moto и в Инстаграм на holymoto_rtw! Подкрепете нашето приключение и станете част от него, като осигурите на Борко гориво, той трябва да измине още близо 49 000 км! Можете да го направите на моя PayPal или на банкова сметка в ДСК BG94STSA93000025086381! Благодаря на всички, които ни подкрепят, ние сме тук заради вас и благодарение на вас!!!