Day 79/143! Attention! Long post due to lot of adventures! Wonderful day in New Zealand! My love to this country grows daily! I woke up just 5 minutes before check-out time, so I rushed like crazy, because I can’t afford to pay 20 NZD for an hour! Only after 20 minutes I was already out of the room and spent around an hour drinking coffee and water in typical local pub, where other visitors drunking beer… It was really cool way to wake up, listening the jokes of the heart of the company: One lady sitting in the bar and she got black balls… one guy approached her and asked her: are you ok, Lily? She replied: yeah, why? Because your balls are freacking pink!!! That was replace my breakfast, haha! I and Tane Mahuta were ready to start our ride to the most northern point of Northland Cape Reinga. I just started to put my helmet on my head, when one great looking old lady stopped to looked me and she started conversation: wow, nice bike! And you ride it alone?! Yes, madam! The conversation contunued and soon I understood that the other old lady and the old men, followed her are her husband and daughter. They insisted to took a picture with me and I had to be patient the kind woman to handle with her phone to take a photo of us together! The all group waited for me to start the engine and wished me good luck in my adventures, warning me for some road maintenance up north! Such a kind people living here in New Zealand! If you read this, please, send me the photo, I would love to have it for my records and book after, hopefully!
The ride was started, I successfuly put the new destination in the GPS of Tane Mahuta and we enjoyed of our new adventure! It was so great to ride on this small roads and cities, that I was forget about the fuel, so when the smart Street Glide Special reminded me I am out of fuel, I had to put inside the navigation system point of stop: the nearest gas station! But before that New Zealand prepared for me surprise! Real mountain pass without mountain! Small sharp curves with some strange angles in magnificent tropical forest! It was scary and exciting in the same time! I was not so familiar still with my new bike and I was still sleepy after time zone change, but I got no time for complain, I just had to find the proper temp and to enjoy of the adventure! I have to confess: it was relief, when we exit the area, just because it was too early for me for such an experience with new bike! But Tane Mahuta was great! We succeeded to reach the second gas station on our route, just because I missed the first one! I got fuel only for 10 km more! So it was real pleasure to see the sign and to enter the station! I got nice talk with one old man there, who greated me for the bike and actually helped me to open the cap of the tank! He looked me strangly when I told him it is my first charge with fuel of this bike, but it was true! Anyway, I got fuel for the bike and then got some food and more coffee for me! After relax in city of Kaitaia we started our last part of the ride to Cape Reinga! This last 110 km to the end of the Northland were soooo picturesque and so windy! I and the bike with my 15 kg luggage were almost 500 kg and even that the wind tried all the time to move us in different directions! But the views! They just deserved all fight and struggling with the wind! I am really sorry that the internet connection in places I stay is not good enough to load the videos, but at least you can enjoy of some small part of it on my YouTube channel Holy Moto, where I uploaded this video from today:
It is not the best as quality, but my phone is almost broken, so that was the only way to share with you at least a small piece of beauty of New Zealand!
The road back was much more easier, I don’t know why, but always is like this, when you turn back on the same road! Always looks shorter and faster than in the opposite direction! I enjoyed so much of the music and even sang in the helmet, laughing in the face of wind! Because we with Tane Mahuta are not just Lords of the forest, but today we were also Lords of the Wind, hahaha! So, even we left the gorgeous Cape Reinga around 5 pm, I decided to turn back to Kaitaia, because I noticed that in this city there is a lot of attractions and also some good accommodation options for me and the bike! So, we rode 110 km back and made today in total 387 km. Not bad for a ride in such a narrow roads!
In Kaitaia I was surprised of fully booked hotels and hostels due to few students groups. I checked opportunities for other places accommodation, but the only acceptable I found was 90 km far and almost 2 hours away… So at the end I decided to pay more, but to stay then to risk to ride to tired again the curves in the tropical forest!
I was lucky to get the last free room in the city and to buy local beer and some food to save money from the restaurants. And because I am lucky, I met Ritta, my neigbour by room, who lives up south from Kaitaia in place, which name I forgot, sorry Ritta! We spent nice evening talking under almost full moon about the life in New Zealand, adventures and travelling, family and kids and whatever you can imagine! She shared with me she never traveled anywhere and now she is on the farest point from her home, even it is only 100 km away! Excited from my stories about different countries I visited, she gave me a bunch of coins! I didn’t wanted to accept it, but she kissed me on my chicks and pushed my hand back saying: that’s my contribution for your mission and I am waiting to see you in the news! I really love this country! As I said already, you can find beautiful nature everywhere, but people are the salt of Earth, they make the countries, not something else!
So, tomorrow I will explore the west coast of North Island and I don’t know where I will reach, but that’s the beauty to travel solo: everything is up to you!
If you enjoy of my adventures and want they to continue and to accomplish my mission successfuly, you can also make your contrubution on my webpage! My World Tour is not sponsored, I am really gratitude to HarleyDavidsonAustralia and New Zealand to their support, arranging me to ride here, but I paid for everything else on my own, so every support is welcome! Thank you in advance!

Ден 79/143! Прекрасен ден в Нова Зеландия! Любовта ми към тази страна расте ежедневно! Събудих се само 5 минути преди времето за напускане на хотела, така че се втурнах като луда да се оправям, защото не мога да си позволя да платя 20 NZD за час! Само след 20 минути вече бях извън стаята и прекарах още час, пиейки кафе и вода в типична местна кръчма, където другите посетители пиеха бира … Това беше наистина готин начин да се събудиш, слушайки шегите на местния шегаджия: Една дама седи в бара и се чеше по черните топки … един човек се приближава до нея и я пита: добре ли си, Лили? Тя отговоря: да, защо? Ами защото топките ти са съвсем полилавели !!! Това беше вместо закуска, хаха! Аз и Тане Махута бяхме готови да започнем нашето пътуване до най-северната точка на Нортленд нос Рейнга. Тъкмо започнах да си слагам каската на главата, когато една чудесно изглеждаща възрастна дама спря да ме разгледа и започна разговор: уау, хубав мотор! И го караш сама, ?! Да, госпожо! Разговорът продължи и скоро разбрах, че другата възрастна дама и старецът, които я следваха, са нейният съпруг и дъщеря. Те настояха да се снимат с мен и аз трябваше да бъда търпелива любезната дама да се справи с телефона си, за да ни направи снимка заедно! Цялата група ме чакаше да запаля двигателя и ми пожела късмет в приключенията ми, предупреждавайки ме за ремонти на пътя на север! Такива чудесни са хората, които живеят тук, в Нова Зеландия! Ако прочетете това, моля, изпратете ми снимката, бих се радвала да я имам за моите архиви и книга след това, да се надяваме!
Метнах се на мотора, като преди това успях да вкарам новата дестинация в GPS на Тане Махута и се насладихме на новото ни приключение! Беше толкова страхотно да карам по тези малки пътища и и из малките градчета, че забравих за горивото, така че когато умният Street Glide Special ми напомни, че съм без гориво, трябваше да сложа вътре в навигационната система точка на спиране: най-близката бензиностанция! Но преди това Нова Зеландия имаше нова изненада за мен! Истински планински проход без планина! Малки остри завои с някакви странни наклони във великолепна тропическа гора! Беше страшно и вълнуващо едновременно! Все още не бях толкова запозната с новия си мотор, след само половин ден каране и все още бях сънена след смяната на часовата зона, но нямах време за оплакване, просто трябваше да намеря подходящия темп и да се насладя на приключението! Трябва да призная: беше облекчение, когато излязохме от района, само защото ми беше твърде рано за подобно изживяване с нов мотор! Но Тане Махута беше страхотен! Успяхме да стигнем до втората бензиностанция по нашия маршрут, само защото пропуснах първата! Имах гориво само за още 10 км! Така че беше истинско удоволствие да видя табелата и да вляза в бензиностанцията! Бъбрих си приятно с един възрастен човек там, който ме поздрави за мотора и всъщност ми помогна да отворя капачката на резервоара! Той ме погледна учудено, когато му казах, че това е първото ми зареждане с гориво на този мотор, но беше вярно! Както и да е, взех гориво за мотора и след това взех малко храна и още кафе за мен! След почивка в град Кайтайя започнахме последната част от карането до нос Рейнга! Последните 110 км до края на Нортланд бяха толкова живописни и толкова ветровити! Аз и моторът с моя 15 кг багаж бяхме почти 500 кг, но въпреки това че вятърът се опитваше през цялото време да ни движи в различни посоки! Но гледките! Те просто заслужиха цялата борба и битка с вятъра! Наистина съжалявам, че интернет връзката на местата, на които оставам, не е достатъчно добра за зареждане на видеоклиповете, но поне можете да се насладите на някаква малка част в моя YouTube канал Holy Moto, където качих това видео от днес: https: //
Не е най-доброто като качество, но телефонът ми е почти счупен, така че това беше единственият начин да споделя с вас поне малко късче от красотата на Нова Зеландия!
Пътят назад беше много по-лесен, не знам защо, но винаги е такъв, когато се връщаме обратно по същия път! Винаги изглежда по-къс и по-бърз, отколкото в обратна посока! Наслаждавах се толкова много на музиката и дори пеех в каската, смеейки се в лицето на вятъра! Защото ние с Тане Махута не сме само Господари на гората, но днес бяхме и Господари на вятъра, хахаха! И така, въпреки че тръгнахме от великолепния нос Рейнга около 17:00, реших да се върна обратно към Кайтайя, защото забелязах, че в този град има много забележителности, а също и някои добри възможности за настаняване за мен и мотора! И така, изминахме 110 км назад и направихме днес общо 387 км. Не е лошо за каране по толкова тесни пътища!
В Кайтайя бях изненадана от напълно резервирани хотели и хостели заради няколко групи студенти. Проверих възможностите за настаняване на други места, но единственото приемливо, което намерих, беше на 90 км и почти 2 часа разстояние … Затова накрая реших да платя повече, но да остана вместо да рискувам да карам уморена отново завоите в тропическата гора!
Имах късмета да се сдобия с последната свободна стая в града и да си купя местна бира и малко храна, за да спестя пари от ресторантите. И понеже имам късмет, срещнах Рита, моята съседка по стая, която живее на юг от Кайтайя на място, чието име забравих, извинявай Рита! Прекарахме приятна вечер, разговаряйки под почти пълната луна за живота в Нова Зеландия, приключенията и пътуванията, семейството и децата и всичко, което можете да си представите! Тя сподели с мен, че никога не е пътувала никъде и сега е на най-далечната точка от дома си, дори и да са само 100 км! Развълнувана от моите истории за различните страни, които посетих, тя ми даде куп монети! Не исках да ги приема, но тя ме целуна по бузите и стисна ръката ми, казвайки: това е моят принос за твоята мисия и чакам да те видя в новините като приключиш! Аз наистина обичам тази страна! Както вече казах, можете да намерите красива природа навсякъде, но хората са солта на Земята, те правят държавите, а не нещо друго!
И така, утре ще проуча западния бряг на Северния остров и не знам докъде ще стигна, но това е красотата да пътува сам: всичко зависи от теб!
Ако се наслаждавате на моите приключения и искате те да продължат и да изпълня мисията си успешно, можете също така да направите своя принос на моята уеб страница! Моята обиколка на света не е спонсорирана, аз съм наистина благодарна на #HarleyDavidsonAustralia и Нова Зеландия за тяхната подкрепа, предоставяйки ми мотор да карам тук, но аз плащам за всичко останало, така че всяка подкрепа е добре дошла! Благодаря ви предварително!

If you want us to continue our adventure and you somehow enjoy of my stories, you can help us to cover our travel expenses, so we can be able to share with you all the feelings and make you a part of the entire trill!

You can do it directly on my PayPal account or through our gofundme campaign, organized by my daughter Stefana… or you can just buy a t-shirt from our shop on Also it is possible for my Bulgarian friends to make a direct donation for our cause on BG94STSA93000025086381 in DSK Bank!

Contact us at, on Facebook or Whatsapp (+359884700174).