Day 37 & 38! Still no riding for me I can’t wait my Boris to arrive! It is so difficult for me to pretend to be tourist, I want to ride! But I will not allow me to complain, so last two days I tried to be a tourist and visited some nice places. Yesterday we were in the great Museum Chhatrapati Shivaji Maharaj Vastu Sangrahalaya in Fort, Mumbai! The Museum has wonderful garden and really beautiful building in Indo-Saracenic style of architecture! It was built in 1914 year and the first its name was Prince of Wales Museum of Western India. First thing you can see just after the entrance of the park is the huge Buddha head. It is moved after the Tsunami in Shri Lanka to Mumbai. It is contemporary work, and inside of the big head, there is 1500 smaller heads. Second thing we saw were the huuuge difference between ticket prices for local and foreigners! It was 85 IR (1.10 Euros) to 650 IR (8.30 Euros) or almost 8 times less for Indian people, than for us! I think the same is valid everywhere, especially in restaurants… But about this I will let you know just a little bit later! So, the museum has some small Natural History section and we decided to visit it first, because we know how much Theya loves the animals! It was worth it! There was a lot of different species of birds and fishes, but also snakes and Asiatic Lion, Rhino, Tigers, bears, monkeys and a lot of other typical for the area animals! Theya was quite impressed of the crocodile and spent some time on safe distance till she understands, it was not alive! I enjoyed taking a photo with the Rhino, because I can’t wait to participate with my riding around the World in the campaign of Reservation of the One-horned Rhinos in India! So we had good time in Natural History section of the Museum and keep walking on the next sections. We mentioned that there were a lot of personal collections donations, especially from Sir Ratan Tata and Sir Dorabji Tata and also some other Indian noble man collections. So, we continue to enjoy the museum’s exhibitions till in 17:45 started bells calling all visitors to go out! It was still really hot, so we just go back walking and I tried to find some books for friends in street book stores. Actually it is something that I really appreciate and I was impressed how many street book shops are here in Mumbai. I was looking for two books: Travelling with Charlie of John Steinbeck and The Creation of Gor Vidal. First is for my very special friend Chokidaar Arun Mittal, because I shared with him how impressed I was reading this very different book about travel of Steinbeck in America in 60’s and want him to read it too. And the second is one of my favorite books of all times for my online friend Maherun Nesa Mitu from Bangladesh! I bought it for her once, but my daughter Stefana wanted to read it too in English, so now I am looking for another issue of this great book! For now I didn’t succeed to find the books, but I hope to get it before hitting the road again, when my motorcycle Boris arrive finally in Mumbai! We were stopped for some beer in one really nice place I can recommend to all visitors in the city: Effingut in Colaba! Very nice atmosphere, mix between English pub and movie café with nice food, I tried my first fish in palm leaf and really wide choice of beer! And also it was the first place with some small, but pleasant smoking area with tables and ashtrays… We saw this for the first time in Mumbai! Cricket is also main part of the bar!!! And I mentioned a lot of preparation for next month games! So, I promised to share some information about prices of food and drinks here! You can find some nice dishes in restaurants between 250 IR and 2500 IR, yes, it is not a joke! We got both! And we are talking for restaurants in almost same part of the city – Fort and Colaba. For now I can’t say I am impressed by food, maybe because I am not big fan of spicy dishes… But I love the juices and I have my new favorite: mango! I love mango ice cream too; even Theya still prefers vanilla and chocolate. I tried lassi, famous traditional drink, mix between some yogurt and juice, it is very fresh and actually you can miss lunch or breakfast if you get two of them! So, again about prices: ice cream – from 20 IR (0.25€) on street and 250 IR in restaurants, juices – 50 IR to 150 IR, beer!!! – 155 IR (1.98 €) in the shop for 650 ml and 800 IR (10.50€) for same in restaurants! I love this pitcher measurement of beer in the restaurants! It is something like 1,250 l of beer, which is not bad quantity in summer heat, here in India!!! I am not talking about real street food, because I still don’t dare to buy it, looking the conditions of preparation and cleaning of dishes and equipment… I am quite sure you can find a much cheaper solutions for eating, but I am traveling with a small child and I can’t make a lot of experiments with food. But anyway, we are still in the beginning of our tour in India, so I am sure, I will have my favorite dish when we leave after two-three weeks!
Today we visited different part of the city, Malabar Hill and its parks Hanging Garden and Kamala Nehru Park. It was crowded due to the three’s shadow and some see breeze, and because there was some film recording today, don’t forget Mumbai is capital of Bolliwood! We decided to go there today because it was 1-st of June, International Children’s Day and we wanted to make something special for Theya! She played with kids and on some playgrounds, were photographed again 100ds of times, even when she ran with red chicks and wet t-shirt due to the heat! The park was nice with nice alleys; green grass and exotic flora, there were some nice tents and gazebos in different style too! So after a lot of jumping, running, screaming and laughing, we found our taxi driver, who waited for us patiently and without pay for stay! I and Theya got some ice creams, even these days my baby didn’t succeeded to finish her ice creams due to the heat! They just melted before she could eat it! But I was fast, so I enjoyed my mango ice cream in full! We got some really tasty dinner tonight and you know, we were looking for nice restaurants in the area, but finally the best was just on the corner – 20 meters from the entrance of our hotel! So next days we will not looking for other place, we know where to go: Savoury is our place! I am so happy I receive every day invitations for rides around all vast India! Thank you so much for hospitality, Indian bikers! I hope I will meet and ride with at least part of you! Follow my adventures on www.holymotorbike.com and support my Boris with fuel on PayPal violeta.ivanova1111@gmail.com!
Ден 37 и 38! Още няма каране за мен! Вече наистина нямам търпение да се метна върху гърба на Борис! Много ми е трудно да се преструвам на турист, когато всичко, което искам е да карам и пак да карам моя любим мотор! Ноооо, няма да се поддавам на мрънкащи настроения и да се оплаквам, тъй че последните два дни се правех на турист и посетих някои не толкова лоши местенца в Мумбай! Вчера бяхме в много интересния музей с трудно произносимото заглавие Чхатрапати Шиваджи Махараж Васту Санграхалая или както аз го запомних от една табела отвън: Музеят на децата. Всъщност в него има обособена част, която се нарича Музея на децата и е посветена на това, как децата си представят, че трябва да изглежда един музей, за да е интересен за тях. И тъй, малко исторически данни за този музей: сградата е започната през 1900 г. по инициатива на местните важни люде, завършена е 14 години по-късно, като първият камък е поставен от тогавашния Принц на Уелс, станал по-късно крал Джордж V. Ето защо в началото е и с много по-лесното заглавия Музей на Западна Индия Принцът на Уелс. Сградата е в индийско-сарацински стил, в който си личат и заемки от европейската архитектура. Наистина е много красива, както отвън, така и отвътре! Първото нещо, което вижда посетителят, прекрачвайки портите на парка е една внушителна статуя на полегнала глава на Буда. Тя е съвременна творба, издържана в древен стил, като историята й е интересна с това, че е пренесена в Мумбай от Шри Ланка след цунамито там. В голямата глава има още 1500 малки глави на Буда, посветени на различни сили: земята, небето и т.н. Второто нещо, което ще видите като посетител на музея ще е…табелата с цените на билетите. Ще я забележите, защото разликата между цените за местни и туристи е фрапираща: 85 индийски рупиии за индийци или около 2,30 лв и 16,20 лв за чужденци! Е, нямаше как да се престорим на местни с тия руси букли на Тея, тъй че си платихме като англичани и влязохме в музея. Видяхме, че има Природо-научна секция и решихме да отидем първо там, знаейки, че малката ще се радва на животните. И не сбъркахме! Голямо тичане, сочене и викове паднаха! Имаше много най-причудливи птици, азиатски лъв, тигри, естествено, няколко вида мечки, огромен индийски бизон, (дано не срещна такъв някъде по пътя!), маймуни, различни огромни и малки риби, много видове змии и какво ли още не! Аз си направих снимка с еднорогия черен носорог, в кампанията за чието запазване ще се включа, щом отново започна с карането по света! Тея пък беше много впечатлена от крокодила и прекара известно време на безопасно разстояние от него, докато се увери, че не е жив! Впечатлихме се и от размера на рибоците, извадени от залива на Мумбай! Имаше почти 2-метров екземпляр на някаква подобна на шаран риба, а наистина гигантската риба с трион вместо нос, беше почти 13 метра дълга и над 21 тона тежка, както пишеше на информационната табела! Хич и не искам да ми се мяркат наоколо, ако се престраша да вляза в океана, някъде из Тайланд! Продължихме разходката из другите секции на музея. Направи ни впечатление, че повечето експонати бяха дарение, предимно от двама представители на фамилията Тата, която тук е вездесъща: има коли с това име, сгради и какво ли още не! Но въпреки това, явно освен пари, хората са имали и вкус, защото експонатите, които видяхме бяха най-разнообразни: от картини на европейски художници до малки шишенца за благовония от Китай и японски кукли! Мен лично ме впечатли една дървена кутия, която беше спечелила първа награда на Изложение на изкуствата през 1903 година! Дърворезбата и фините детайли бяха умопомрачителни! Освен това имаше и много интересни експонати, представящи културата на Хималаите, но ние ще посетим Непал и Бутан, така че ще имаме възможност да се запознаем с нея от близо, надявам се! И така разглеждахме музея с тичащата Тея наоколо, един човек я гони през три зали, докато успее да я хване достатъчно дълго на едно място, за да я снима! Вече, когато ме питат, дали може да я снимат, само вдигам рамене и им махвам с ръка, в стил: ако я хванете, снимайте я! Точно в 17:45 ч. се разсвириха разни свирки отвсякъде и за 15 минути опразниха целия музей, за да може официално да затвори в 18:00 ч. Все още беше твърде горещо, така че решихме да се отбием наблизо за по бира! Преди това обаче се спрях на няколко от уличните шандове за книги, за да разгледам и потърся по-специално две такива. Първо обаче искам да отбележа, че съм много впечатлена от количеството книги, предлагани за продажба по улиците! Наистина навсякъде могат да бъдат забелязани купища книги, вярно, наредени понякога на самата улица на камари, но въпреки това, са много, което говори изключително добре за хората тук! И тъй, търсех книги за двама мои приятели: Пътешествия с Чарли на Джон Стайнбек за Арун Митал, мой много специален приятел, който се кани да кара с мен от Делхи до Непал, и Сътворението на Гор Видал, една от моите любими книги, за Махерун Миту от Бангладеш! Първата прочетох току-що и бях много впечатлена и повлияна от начина на писане на Стайнбек, защото това е неговия пътепис на обиколката му на Америка през 60-те години. Обсъждах я с Арун и исках да му я намеря да я прочете докато пътуваме към Непал. Втората, както вече споменах е една от най-любимите ми книги на всички времена и преди известно време я бях купила за моята онлайн приятелка от Бангладеш, но голямата ми дъщеря Стефана я отмъкна, за да я чете и тя на английски, така че сега я издирвам за втори път. Засега не съм успяла да намеря нито едната книга, нито другата, но се надявам да ги открия преди да поема на обиколката си из региона. Дотук с културната програма, да си поговорим за бира! Горещо препоръчвам на всички посетители на Мумбай заведенията на пивоварни Ефингут! Разбрах, че има няколко в града, ние бяхме в това в Колаба! Изключително приятна атмосфера, микс между английски пъб, кафене, посветено на киното и крикет бар! Вкусна храна, аз пробвах първата си риба в бананови листа, голямо разнообразие от различни типове бира и сайдер, готина музика и добро обслужване! Декорацията също беше забавна и естествено имаше висящ от тавана мотор! Като говорим за бира, нека отворя една скоба на тема цени! Тук разликите са изключително големи дори и в рамките на един квартал и дори в заведенията в един квартал! Едно и също ястие може да бъде консумирано на различни места на цени от 250 рупии или около 6,50 лв и 2500 рупии или 65 лв! Тук не говоря за истинска улична храна, защото все още не съм събрала смелост да рискувам да я пробвам, като гледам в какви условия я приготвят и как си мият приспособленията с кофи на улицата…. Все пак пътуваме с малко дете и не можем да си позволим волни експерименти с живи хора с храната…! Бирата: от 155 рупии или 4 лв в магазинче за алкохол за 650 мл, (да, тук бирите са големи!) до 700 рупии или почти 20 лв за същото количество в ресторант! Сладолед: от 50 стотинки до 5 лв! Все още не мога да твърдя, че съм кой знае колко впечатлена от храната, надявам се, че все пак страната е голяма и доколкото знам в различните краища и кухнята е доста различна, та докато приключим с обиколката на региона се надявам да сме намерили нещо, което наистина да ни харесва! За сега обаче фаворит са ми соковете, имам си нов любимец: мангото! И сладоледът от манго също много ми харесва, макар че Тея все още си предпочита нейните ванилия и шоколад.
Днес решихме да видим и други части от града и се отравихме към един парк в Малабар Хил. Понеже е 1-ви юни, Денят на детето ни се искаше да направим нещо по-различно за Тея и да я заведем някъде да поиграе. Е, голяма игра падна, тичане, скачане, ровене в червеникавата пръст на парка, размяткане на пръчки и така нататък! Беше доста пренаселено в парка на висящите градини, наречен Камала Неру и заради сянката, предлагана от екзотичните дървета и заради морския бриз, а и заради заснемането на някакъв филм! Все пак, нека не забравяме, че Мумбай е градът на Боливуд…! Поразходихме се и ние, насъбрахме жега, пот и прах, Тея беше пак фотографирана около 100 пъти, въпреки че имаше и много неуспешни опити да бъде хваната, докато тича, но тя ловко се изплъзваше и продължаваше устремния си бяг, да се чудиш, как има това дете такива сили в този лепкав въздух! Направихме обиколка и в частта на парка с красиво оформени като различни животни храсти и финиширахме пред щанд със сладолед, където ни намери и таксиметровият шофьор, който ни докара от хотела и кротко и безплатно ни чакаше да приключим с разходката, за да ни върне обратно! Това нямаше как да се случи преди да сме поели малко живителни порции сладолед и течности! Сладолед от манго за мен, ванилия с шоколад за Тея и спрайт за Тодор! Тея напоследък не може да си доизяде сладоледа, защото той просто се разтича по пръстите й заради жегата! Аз обаче съм бърза и се насладих на манговия лед до край! След кратка почивка в хотела най-сетне попаднахме на истински вкусна храна за вечеря! И както обикновено става, ние обикаляме да търсим храна наоколо, а се оказа, че най-вкусната я сервират само на 20 метра от хотела ни! Е, поне решихме въпроса с яденето за следващите вечери, нашето място се казва Савури! В заключение да споделя, че съм изключително щастлива от непрекъснатото внимание и покани за каране в най-различни части от огромна Индия! Безкрайно благодаря за гостоприемството на моите индийски приятели и се надявам да успея да се отзова на поканите на поне част от тях! И вие можете да станете част от нашето приключение, следвайки ни наwww.holymotorbike.com и да нахраните Борко с гориво на PayPal violeta.ivanova1111@gmail.com!