Boris is here! But still not with me:( Waiting in container to be rescued and free! Look for our current experience in Mumbai National Park and wait for more news!


Day 44! Wow, the time flies! Keep your fingers crossed and pray for me and Boris to be united soon! He is already here in Mumbai! But meanwhile today we were in our first National Park in India: Sanjay Gandhi Park! It was some mix between safari, city tour and time return with elements of movie scenario like Indiana Jones and the Temple of doom! So, first we had around hour and a half traveling with taxi from our neighborhood Fort to the Park, named of son of Indira Gandhi almost on the other end of Mumbai – something like 40 km! It was fun again to play the survivor game in the traffic, but in relatively safe position as passengers. When the driver used his seat belt, my husband said: Oh, the situation started to be dangerious…! We stopped few times on our way to the Park, once due the car can’t work properly when the air-conditioner was on, second, due to lack of fuel! We had to wait the fuel to be filled outside the car, so we used the time to get some snacks from nearest… pharmacy! It was quite great shop; actually, there were a lot of useful thinks like cosmetics, some biscuits, Red Bull etc..! After we take some shortcut and cross very colorful market, busy as hell, and you can see also inside the houses, because their front doors were open and there were no yards or something else, they started just from the street! Finally, after around 2 hours in the traffic we reached our goal for the day: Sanjay Gandhi Park! It is famous with his tigers and lions safari, the Kanheri Caves and Vaghoba Gavdevi Temple. We left our driver to wait for us and enter the Park. There we found few opportunities to visit the attractions inside: with car, bike, train, and bicycle or by foot. Obviously we didn’t have car, bike or bicycle, so we have to choose between walking in the heat and trying famous Indian trains. But the news was the train is under construction… Of course, there were a lot of private cars you can rent, so after short negotiations we catch the next car and go to tour around. The decision was easy, when we found the temple is around 7 km from the entrance, so no chance to walk in the heat so long! Almost a minute after start we saw our first monkeys in India! They were everywhere, because of the food from visitors, of course! First we visited the temple! There were nobody and we just prepare ourselves to go up to the stairs, when some sound sign warn us to stop! We waited for the guy from staff and he explained to us we have to leave our shoes out and enter the temple on bare foots. Theya was quite happy to run around by socks! The temple was silent and empty and there were some huge statues. Again there were no information signs, so we just walked around and saw evidence of working temple: books on some shelf, rosaries, left from someone, few small stools… It was relaxed to see and feel the atmosphere in the temple! I catch some nice moment of old lady front of the temple in traditional clothes, preparing some staff on the ground… We continued to the next stop in the park with our guide: the Kanheri Caves! There were a little bit crowded and we saw a lot of ladies, wearing traditional dresses and some of them had high heels shoes! In this dust and stony roads it looked quite uncomfortable… We started to climb the stairs to the hill, where the caves were. Theya ran so fast, that we both with my husband were totally exhausted to run after her in the heat! Red chicks, big smile and loud laugh, the kids are kids everywhere…! Again we paid 14 times more than locals to visit the caves, but this time it was worth it! The complex, because actually it was the huge complex of temples and rooms inside the rocks, was hidden between the hills, deep in the hearth of the park! The caves are 109 rock-cut monuments, first were made in 1 BC and in 3 century the complex started to be important for Buddhists in India. There were some really impressive statues and all complex was cut in basalt, which gave it the name of the caves: Kanheri comes from the Sanskrit Krishnagiri, which means Black mountain. The cave 1 reminded us about Petra temples; even it was not so big! Theya got again a lot of photo sessions with different people and even with whole families… She already started to escape from people who tried to capture her on puctures…! The work done in such early centuries here was really impressive, but there were still a lot to do so the place to be properly assessed by tourists. There is no light inside the caves or any information about the whole complex or about statues etc. We met only two other tourists here during our walk around… The monkeys were the main attraction for Theya! But we tried to keep her far enough, because the animals can be unpredictable in their behavior, just like the kids, by the way! When we turn back to our driver we found a colorful group of traditional dressed ladies and they wanted to take pictures with us! So, we felt here in India like some celebrities… Even last night when I was front of the hotel, smoking, a group of guys came to me to ask for selfie…! It is really strange, but cute in the same time! So, people took a photo with us and gave watermelon to Theya! She didn’t like it surprisingly, so they bought for her another one! When we continued our tour to the tiger safari, I tried great looking watermelon pieces and… I spitted too! It was salty and chilly! I couldn’t believe it is possible! They put it salt and chilly or masala, I don’t know, on the watermelon! It’s crazy! Really! So, we reached the point of the tigers and lions safari. After short talk with the driver our guide load us on the armed bus without waiting on the line… And the line was huuuuge! So, we were on the bus, and soon the tour started! It was like we were going to Jurassic Park! We were jumping on the dirty road, looking from the top to small shacks with some laundry up front and I was thinking: If there are free lions and tigers, how these people live here?! After we crossed some enclosures, which definitely looked like we entered dangerous zone! All of us in the bus expected every moment to see hidden in the bushes tiger, but the bus stopped and we saw just one poor lion, closed in the cage… Then we continued to next part of the park. It was again surrounded with fences. So the bus stopped again and we saw one tiger laying in some artificial lake or puddle, but the animal was free! Inside the bus the people were screaming and yelling to the big cat, but it doesn’t look like his care about it… So, we continue again and there were two cages again with other two tigers. And then… the safari was over! Hm, I don’t know, but I think tigers are at home in India and they deserve better approach and care! So, we finished our tour around the park and go back to find our taxi driver, who slept in his car, waiting for us. Traffic again was colorful, noisy and crazy as usual! Boris is already here! But when we will be together again depends of customs authorities and help from my friends in India! So, don’t forget to follow our adventures on and to support us on PayPal! India, we need your help to go further! 
Ден 44! Времето направо лети! Стискайте палци и се молете за нас с Борис да се съберем скоро отново! Той толкова ми липсва, че само му гледам снимките и роня сълзи, къде ли сега стои в контейнера самотен и му е мъчно за мен! Той вече е тук в Мумбай, но все още е затворен и чака някой да го освободи! Междувременно обаче днес ние бяхме в първия си Национален парк, тук в Индия! Паркът е кръстен на името на Санджай Ганди, синът на Индира Ганди, бившата министър-председател на Индия. Посещението там беше нещо между сафари, градски тур и връщане назад във времето в стил Индиана Джоунс и храмът на обречените! И така първо имахме около два часа преход с такси от единия край на града до другия – около 40 км! Беше забавна игра отново на оцеляване в безумния трафик на Мумбай, но този път от относително безопасната позиция на пътници! Когато шофьорът си сложи колана, моят мъж отбеляза: Хм, работата стана сериозна! Щом тоя си сложи колана, значи наистина стана опасно! Няколко пъти спирахме по пътя към парка. Единият път, защото колата не можеше да работи както трябва с включен климатик и непрекъснато гаснеше…. Другият път, защото свърши горивото, тъй че карахме на задна по някаква супер натоварена улица, за да влезем в бензиностанцията… Беше много смешно, че нямаше изход и колонките бяха на задънен край на бензиностанцията, така че щом някой заредеше, цялата колона зад гърба му трябваше да се придвижи назад, за да му направи място да излезе! Освен това трябваше да излезем от колата, защото не можело да се зарежда с пътниците вътре! Ние обаче използвахме времето за зареждане да се снабдим с нещо за похапване от…аптеката! Беше много добре заредено! Имаше козметика, лекарства, бисквити, Ред Бул, сокчета….ядки… След това шофьорът хвана някакъв шорткът през един пазар! Цветно, шумно, мръсно, пълна лудница! Можеше да видиш в къщите от улицата, защото входните им врати си бяха направо на пътя! А, и да не забравяме кравите! Вчера май писах, че не съм видяла животни по пътя! Е, сгрешила съм! И в града се разхождат крави! Просто съм била в друг край, в който ги е нямало! И тъй след два часа из улиците на Мумбай стигнахме до крайната цел: паркът Санджай Ганди. Той е известен със сафаритата си сред тигри и лъвове, пещерите Канери и храмовете. Оставихме шофьора на таксито да ни чака и влязохме в парка. Оказа се, че вътре има богат избор от транспорт. Можеш да влезеш с кола, с мотор, с колело, да използваш влак, автобус или пък да ходиш пеша! Очевидно нямаше как да влезем с кола, мотор или пък колело, затова се поинтересувахме от другите опции. Оказа се, че влакът не работи заради ремонт. Храмът, който беше една от атракциите се намираше на 7 км разстояние, тъй че ходенето пеш отпадна също… Естествено, имаше много коли, които се предлагаха под наем, тъй че след кратък пазарлък се метнахме в една и се отправихме на обиколка из парка. Едва бяхме тръгнали, когато видяхме първите си свободно разхождащи се маймуни в Индия! Тея беше във възторг! Животните се навъртаха наоколо заради храната, оставяна от туристите… Най-напред отидохме до будисткия храм Вагхоба Вагдеви. Нямаше никой освен нас и тъкмо се канехме да се качим по стълбите, когато чухме някой да свири и към нас ръкомахайки се доближи човек от персонала. Обясни ни, че трябва да оставим обувките си навън и така да влезем, въпреки че реално всичко си беше навън. Тея нямаше нищо против да потърчи по чорапи, тъй че шляпайки нагоре по мраморните стъпала влязохме в първия си будистки храм. Имаше няколко много големи статуи, които впечатляваха с изящна изработка. Беше много спокойно, но можеше да се усети присъствието и атмосферата на работещия храм: книги в някаква количка в ъгъла, пръснати тук там табуретки, забравени броеници, паднал на земята копринен шал… Насладихме се на спокойствието и тишината и тръгнахме към колата. В двора обаче успях да заснема възрастна жена в традиционно облекло, която извършваше някакви ритуали, седнала на земята. В такива ситуации винаги се чувствам като крадец, отмъкнал нечие бельо… Промъкваш се и щрак, грабваш нечий интимен момент! Следващата ни спирка бяха пещерите Канери. Там за разлика от храма беше претъпкано, шумно и шарено. Маймуните се разхождаха между колите и хората, гризяха си някакви семена, насядали на камъните и общо взето нехаеха за туристите наоколо. Тея се изстреля като куршум по стръмните стълби на комплекса! Червени бузи, вир вода, смееща се с пълно гърло – деца, какво да ги правиш! Само след 5 минути и двамата с мъжа ми бяхме се запъхтели, тичайки след нея! Пещерите се оказаха огромен комплекс, за който пак трябваше да платим 14 пъти по-скъпо от местните, но този път си заслужаваше. Издълбания в базалтовите скали комплекс от храмове, стаи за почивка и други помещения е започнат през 1 в.пр.н.е. и е строен до 10 в.н.е. Става известен като светилище за будистите някъде около 3 в. Цялата тази информация я прочетох в последствие, защото в самия комплекс няма ни една информационна табела, а не видях да се предлага и нищо като екскурзовод или нещо подобно. Иначе всичко беше впечатляващо с размерите и изработката си! Входът на пещера 1 напомняше на храма в Петра! Тея имаше първите си фотосесии още там и не с едно дете, а с цяло семейство! Тя вече се научи ловко да се измъква от желаещите да я снимат, особено когато се опитват да я накарат да позира. Направо е като ракета! Някои от пещерите бяха наистина огромни и се чудехме, как не се срутват при условие, че нямаха колони, които да ги държат! Отново имаше големи статуи и барелефи, както и някои интересни капители на колоните, които видяхме само в една от 109-те пещери. Целият комплекс беше скрит между хълмове в сърцето на парка и определено може да бъде истинска атракция при една по-добра уредба. Когато с около 2 кг по-леки стигнахме до колата, там се натъкнахме на групичка младежи и предимно девойки, облечени в традиционните много изящни, красиви и яркоцветни традиционни облекла! Те веднага поискаха да си направим снимка заедно и ние с моя мъж вече се шегуваме, че в Индия се чувстваме като някакви знаменитости, непрекъснато някой идва и иска да си прави снимка с нас! Явно има някаква мода, защото и ни разпитват откъде сме и са много доволни, когато разберат, че сме от България, защото явно им се струва много екзотична! Тея беше почерпена с диня, докато се търкаляше и почиваше в колата. Зарадвах се, че ще хапне малко плодове, но тя определено не хареса динята, което си беше изненада. Младежите й купиха нова порция, защото решиха, че може би тази не е толкова хубава. Когато тръгнахме и аз реших да опитам динята, но след първата хапка….я изплюх! Можете ли да си представите: беше солена и люта! Да сложиш сол и чили на диня! Направо не е истина! Най-сетне стигнахме и до сафарито. Нашият шофьор изтича до автобуса, който беше здраво оборудван с дебели предпазни решетки и след малко ни извика да се качваме. Оказа се, че ни е уредил да се качим веднага и да не чакаме на опашка. А опашката беше огрооомна! Благодарни се стоварихме в странното превозно средство, излязло като от стара версия на Джурасик парк. Скоро потеглихме и си беше като истинско сафари, друсане, подскачане, а шофьорът си караше бързичко из парка. Отгоре виждахме малките схлупени барачки на живеещи наоколо хора с метнато отпред пране и аз се чудех: ако тук се разхождат лъвове и тигри, тия хора как живеят тука?! След малко пресякохме двойно укрепен портал с пропусквателен режим и вече очаквахме зад всеки храст да видим я лъв, я тигър да се спотайва! След малко обаче автобусът спря….пред една клетка. В нея се прозяваше един отегчен индийски лъв… Продължихме със сафарито към следващото ограждение. Пак преминахме разни огради и о, чудо, този път спряхме до тигър, който се излежаваше в нещо като изкуствено езерце, което напомняше локва… Народът в автобуса направо пощуря, то беше викане, свиркане, подскачане, но на голямата котка май хич не й дремеше за тоя шум и изобщо не ни обърна внимание. След това минахме покрай още два тигъра, този път в клетки и… сафарито свърши. Мисля си, че като се има предвид, че това са местни видове би следвало индийците по-добре да се погрижат за своите застрашени животни… Обиколката ни приключи и бързо намерихме нашия шофьор на такси, който кротко си спеше в колата, чакайки ни да се върнем и след ловко препускане във вечерния трафик на Мумбай успяхме да стигнем цели обратно! И тъй, Борис вече е тук! Но кога ще се съберем зависи от митническите власти и помощта на моите приятели тук! Не забравяйте да ни следите на и да ни подкрепяте на PayPal! Индия, имаме нужда от твоята помощ, за да продължим напред!!!