One more day closer to re-union with my Boris! Counting our last days in Mumbai, but we are continuing to explore this colorful city!


Day 47! Yes, I miss some day counting them, but anyway, we are still in Mumbai, now Boris is in the Navi Sheva port, waiting in company of our car to be released from the customs! Exploring Mumbai is not easy, so we consistently trying to do this hard job! Just getting different direction is enough to see something new! Today for the first time we saw some very interesting squirrel with strips! They were a few small creatures, jumping on the ground and climbing the trees in some garden! Theya was excited as always when she sees some animal! Then we walked by the old building of The Asiatic Society Mumbai Library, galleries and shops for traditional but contemporary designed clothes, Lion Gate and Cheetah Gate, which are not so impressive like India Gate, but I love their symbolic names… The Hornbill House and the Bombay Natural History Society, beautiful old samples of Mumbai’s architecture! Near to the Bombay Natural History Society I and Theya were attacked from huge group of women and children with traditional pink dresses for some photos! We both wanted to be polite and allowed the photo session, but soon we didn’t wanted more of this in the sticky heat… I succeeded to escape, using cleaning of the spot on my arm, made by some falling fruit, but Theya was captured and surrounded of noisy group and everyone wanted to touch her and take a picture! I kicked my elbows and catch the little wet creature before she received more biscuits and candies! The candy had a funny label Patka, which means Duck in Bulgarian… After we reached the beautiful garden of Children’s Museum and decided to escape for a few minutes from noisy colorful crowd on the street. We spent some time looking of different nice things, offering in Museum’s shop and use refreshment of air-cooling inside… After we looked the art of street artists, paintings and miniatures on leafs, and Theya attract a lot of people playing and choosing some small handmade wooden figures from one lady, selling them directly on the ground! The small figures were the same I saw in the museum’s shop like a sample of art in some specific area in India, produced only by women in villages, so when I saw Theya were attracted of them, I gave my last cash to the lady and left the kid to make her choice! She found some box, behind the back of the lady with smaller wood pieces and depictions of animals, so at the end we left with two figures of elephant and fish and there were small crowd, even photographer with big camera, who took photos of us… I was happy to support somehow the living of poor lady, who produce this small piece of art. Some of them were really cute! We couldn’t help of the guy who wanted to polish Theya’s snickers, some really useless job… I wanted to give him money, but I didn’t find even 1 rupee in my pocket! Next stop of our exploring tour in Mumbai’s streets today were one gorgeous book store! We all enjoyed of great building and read some pages! Theya was very curious and check a lot of books and got some favorite bi-lingual in English and Hindi about different animal species. She really loves all animals! Even she is little trouble maker today she was given as example to another girl, how quietly she looked the books, because other kid was grumpy. We enjoyed a lot of the place, which looks like real home for books and offered coffee and sweets and cozy place for reading. But we had to leave because we had meeting about customs clearance for my beloved Boris and for our car! So, we got some snacks on our way back to the hotel and now we are ready to meet Raja, who will help us, I hope to free my boy and start my ride in India finally! Keep your fingers crossed and support us on PayPal or on bank account BG94STSA93000025086381 in DSK Bank. My re-union with Boris will cost 1500 USD, so we both really need your help!

Ден 47! Да, май пропуснах няколко дни в броенето, но така или иначе още сме в Мумбай, сега Борис е вече на пристанището Нави Шива в компанията на нашата кола, чакайки да бъде освободен от митницата! Да изследваш град като Мумбай не е лесно, така че ние непрекъснато се опитваме да вършим тази тежка работа! Хващаш различна посока и със сигурност ще видиш нещо ново! Днес например видяхме много интересни катерици на райета! Те скачаха по земята, търчаха, катереха се супер бързо по дърветата, но някои даже позираха! Тея, разбира се, изпадна във възторг, както всеки път, когато види някое животно! После продължихме с разходката покрай красивата и внушителна сграда на Азиатското дружество, в която се помещава и библиотеката на Мумбай, видяхме няколко много представителни магазини за традиционно изглеждащи, но дизайнерски дрехи, минахме покрай галерия, в която Тея настояваше да нахълта, за да се порадва на фигурките на слончета… Това е последна мода, водим я да гледа фигурките на Ганеша и да им се радва, защото все още не сме видели жив слон наоколо! Минахме и покрай Лъвската врата и Вратата на Гепарда, които са все входове към пристанищата около Мумбай. Те не бяха внушителни като Вратата към Индия, но на мен ми харесаха имената им. Пред Лъвската врата имаше и монумент, посветен на участието на военоморските сили на Индия във войните. Там наблизо се намираше и доста западналата бивша сграда на Адмиралтейството, която обаче не успях да заснема заради лошия ъгъл, под който я подминахме. Хорнбил хаус и сградата на Бомбайското природо-научно дружество бяха долепени една за друга и изглеждаха привлекателно със сенчестите си градини, но за съжаление се оказаха затворени вече за посетители. Тъкмо ги подминахме и аз и Тея бяхме направо нападнати от цяла тумба майки с деца, облечени в традиционни костюми в розово! Естествено искаха да се снимаме заедно и ние с Тея бяхме любезни да се съгласим. Но след малко групата стана твърде шумна, гореща, пипаща и бутаща и аз успях да се измъкна, защото някакъв плод се разпльоска върху ръката ми и трябваше да се изчистя. Тея остана приклещена в групата, но след малко разбутване с лакти успях да я спася от още бисквити и бонбони, както и от още снимки, разбира се, защото хич не е приятно да те бутат и стискат да застанеш мирно в тая жега… Запотена и с червени бузи малката връчи на баща си някакъв бонбон, който след малко разгледахме и се смяхме, защото върху него се мъдреше горд надпис Патка! Пийнахме вода и продължихме с разходката, като се оказа, че сме стигнали неусетно до Музея на децата, така че се мушнахме в градината му за кратък отдих от шумната и пъстра тълпа навън. Мернахме още една раирана катеричка, която се боричкаше с няколко кафяво-врати гарвана за едно манго и се шмугнахме на хладничко в магазина на музея, който при предишното ни посещение не успяхме да видим. Разгледахме на спокойствие и приятно студен въздух интересните експонати, Тея опипа всички моливи с глави на животни и вече малко освежени отново тръгнахме по горещите улици. Отвън решихме да разгледаме и картините, рисувани върху листа, миниатюрите и другите улични творби, които не отстъпваха почти по нищо на предлаганите в магазина на музея! Някои дори бяха по-интересни! Дребосъчка се вторачи в дървените фигурки, изработвани на ръка, които възрастна жена продаваше направо на земята. Докато малката си играеше и оглеждаше красивите изображения, наоколо започна пак да се събира групичка зяпачи… Тея намери и една кутия, която жената държеше зад гърба си и в нея имаше по-мънички фигурки. Те бяха същите като предлаганите в музея, за които прочетох, че се изработвали в специфичен район на Индия (мислех да снимам описанието, яд ме е, че не го направих) само от жени и чрез продажбата им се промотирало тяхното изкуство и тяхната издръжка, естествено. Установих, че имам само 100 рупии в себе си, така че ги предложих на жената за една фигурка. Тя се съгласи и след още известно колебание, дали да си вземе тигър, слонче, пеперуда, риба, маймуна или пък нещо друго, както и след куп снимки от новопристигнал фотограф с професионална камера, Тея най-сетне си избра две малки: рибка и слонче. Доволни, че сме подпомогнали една бедна жена продължихме напред, когато към нас се присламчи още някакъв човек, който пък предлагаше да изчисти маратонките на Тея… Това беше едно абсолютно безсмислено начинание, защото тя непрекъснато рови в прахта с тях, но човекът искаше само 5 рупии за храна… Порових си из портфейла, но нямах нито стотинка, така че нямаше как да помогна. Малката се умори от жегата и искаше да я нося, така че след малко капнала от мъкненето на 13 кила, залепнали за мен, се напъхахме в една разкошна книжарница! Мястото наистина беше пленително не само заради многото книги, които беше приютило, но и заради съчетанието на съвременно оформление със стара сграда. Намерих си удобна табуретка точно до детската секция и се отдадох на наблюдение на любознателното ровичкане и внимателно разглеждане на книжки от страна на Тея. Носеше ми всяка, за да я сподели и я разглеждаше, след това я връщаше на мястото й, а по едно време се разстрои, че беше забравила откъде е взела една книжка за кученцето на име Петно…! Тази малка беладжийка даже беше дадена за пример на местно момиченце, което беше кисело и искаше майка му да го носи… След дългото разглеждане накрая дребосъчето се появи с една книжка с животни, каква изненада, на английски и хинди! Посочихме всяко животно по няколко пъти, прелистихме книжката десетократно и вече бяхме готови да си ходим. Книжарницата продължаваше да ни радва, като дори открихме, че има и уютно кафене, в което човек можеше да хапне сладкиш, да пие кафе и да почете в приятна обстановка. За съжаление трябваше да тръгваме, защото имахме среща с младежа, който ще ни помага за освобождаването от митницата на Борко и колата! Така че се снабдихме с малко похапване във вида на бисквити и ядки за по-късно и се върнахме в хотела! Стискайте палци Ража да свърши работа и след няколко дни да яхвам Борис по горещите пътища на Индия! Можете да ни помогнете за това с дарение на банкова сметка BG94STSA93000025086381 в Банка ДСК или на PayPal, защото сумата, която трябва да платим за свободата на Борко е 1500 долара и той определено се нуждае от вашата помощ!