Click edit button to change this text.

Day 55/119! So many different experiences in only one day!!! I can’t wait to share with you my next adventure in Malaysia!
After great event of #HarleyDavisonPatalingJaya in Kuantan, we got late breakfast and our riding team of two, grown up with one more member: Arun from Shadowfax Malaysia MC joined us for the ride back to Kuala Lumpur! It was pure fun to ride for me and Boris with such an escort of two Harleys! We were lucky to get wonderful weather and to avoid the rain in raining season and in the same time to get enough clouds to protect us from the heat! We stopped for rest and fuel and again I got some pictures with couple of guys, we met there! We rode fast as a one at least before we reached the lovely curves on the highway, where suddenly my strong boy Boris started to got some issues and wombling in turns with 120 km/h… I didn’t feel so happy and slowed down, but we succeeded to handle with the situation! When we stopped just before to reach the city, I shared with Diddy and Arun my concerns, we checked the tires and forks for leakage, but there was nothing visible, so I decided to check my boy’s health in the service next day! We took some photos for memory of this splendid ride and I and Diddy continued our tour to the next surprise for me: attending Malaysian wedding!
Diddy’s mom sent to me special dress for the event, but because we were a little bit late, we continued directly to the wedding spot! I was a little bit worry to appear on such an important in the people’s life day after couple of hours ride, dusty and sweated, but anyway, Diddy relieved me, that everything will be fine and soon we arrived with our badass looking bikes front of wonderful blue mosque! The place was so relaxing and green, white and blue, with gorgeous lake around and peaceful garden! Even the parking was full of cars, the mosque was looking really quiet, something I didn’t expected for place of wedding!
That was my first entrance in working mosque, so I was really curious to see it! But first I had to prepare myself and to look properly enough! It was almost comic to leave my dirty and dusty riding boots with other shoes up front and then to enter the special wardrobe for wearing proper clothes with my helmet, memorable bag from First HOG National Gathering in Bandung, Indonesia and jacket and vest, covered with all this metal pins from around the world… The kind minion lady inside was really calm and accept my apologies for inappropriate look with smile! Then she chooses for me one bright blue dress to cover my clothes and very carefully, but confidently helped me to wear it. I had to bend down and squat to help her to reach my shoulders and neck and then to put one beautiful white scarf on my head to cover my rebellious curly hair! I felt myself really funny, but the lady looked me approvingly, so I just refresh fast my makeup and she allowed me to join to Diddy, who waited me to enter the mosque! In this unusual outfit I followed him inside and found out that the mosque is really huge, cool and dazzle!
Walking with bare feet on the cool marble floor I entered the hall full with people, running kids and a lot of food! But next hall was really huge and we were welcomed on the entrance and then fast we found the family of Diddy and join at their table! If you remembered my first meeting with Diddy’s mom was quite emotional for me and I felt myself lonely and far from my family, because of her warm welcome in her home! So now first she checked my mood and emotional status before to relax that I am really fine! She immediately introduced me to lot of people around and only after two minutes I was already with the bride and groom taking pictures together, hahaha! I needed some cold drink after the ride, so I and Diddy go for food and drinks! There was not a big choice of drinks, only some pink juice, that I tasted suspiciously and I was right, I don’t like rose juice… But the food was looking very interesting, so soon we got full plates and joined back to our company! Diddy’s mom took a look in my plate and mentioned that I got such a small quantity of rise 😊 everywhere moms are so protective and kind! I tasted all different dishes and got some water and when I said I finished with the food; I received a lot of information about the wedding traditions in Malaysia! We missed the official ceremony, but I noticed all colorful and beautiful dresses of all women around! Everybody was smiling and respectfully greet each other, touching their shoulders with a slight bow. After small talk and discussions about my adventures, I was kidnaped by Diddy’s mom to go to show me the deserts. Together with bride’s mom they explained me all type of sweets, some ingredients and I got samples of almost everything in my plate! I finally tried the famous chandol that was strongly recommended since I was in Penang, two weeks ago! I also tried some strange fermented rise, which definitely smelled like sake! Then I was again grabbed to join to happy new married couple for their wedding cake cut and again we got pictures together, this time with Diddy’s family! We just prepared to leave, when I received some wedding pack gift and one boy on the exit asked me where I am from! The funny old dj, who loudly joked on microphone immediately catch the information and started to asked me, if I am married already and after my positive reply, he facetiously asked me if I am alone and proposed me to escorted me back to my place, ahahhaah! Anyway, I succeeded to wish all the best to new family and to the bride’s mom many grandchildren and we left the wedding. Again, I go to the sweet lady in the wardrobe and when I turn back my usual outfit and wear by boots, I felt like an actress in some movie, because I changed the roles so fast: lady biker, that modest foreign guest of wedding, then again badass rider!
I found my Boris taking nap under the unpitying sun and soon I left him to hide myself under the shadow of nearest garden! We took pictures together with Diddy’s uncle and aunt and when my host and friend joined me and Boris, we jumped on bikes and left the mosque parking with roar!
It’s amazing how different could be one day just in a couple of hours! I am really happy to attend my second wedding here in Malaysia, after my first experience with special Panjabi wedding in India! It is important part of my adventure to gain knowledge and touch with culture of all countries I rode with my Boris! Thank you, my friends for this chance!
My last days in Asia! I am eager for next adventures, but like always I have controversial feelings, when I have to leave behind all amazing people I met, but I am certain I will be back! I still have couple of days in Malaysia and I am sure more adventures waiting for me!
Join our World Tour and follow me and my Harley-Davidson Boris in Instagram on holymoto_rwt! Happiness ahead!

Ден 55/119! Какви различни преживявания само в един ден! Нямам търпение да ви разкажа за новите ми приключения в Малайзия!
След страхотното събитие на Харлей-Дейвидсън Петалинг Джая в Куантан, закусихме късно и нашият екип се увеличи с още един член: Арун от мотоклуб Шадоуфакс Малайзия се присъедини към нас за карането ни обратно до Куала Лумпур. Прекрасното време, слабия трафик и чудесния път превърнаха ездата на нашите Харлеи в истинско удоволствие! Късметът ме следва, защото цял уикенд без дъжд в дъждовния сезон си е цяло събитие! Спряхме за почивка и гориво и пак имах фотосесия с група мотористи и разкази за моето пътешествие! Продължихме отново в бързо темпо и наистина се наслаждавах на ескорта си докато не стигнахме завоите, които толкова ме възрадваха по пътя ни към Куантан! Внезапно моето смело момче Борко започна да се колебае точно по най-интересните завои при 120 км/час! Усещането не беше особено приятно, тъй че свалих темпото и успешно се справихме със ситуацията. Когато спряхме малко преди Куала Лумпур, споделих с Диди и Арун случилото се, огледахме заедно мотора, но не видяхме някакъв проблем, нито с гумите, нито с предницата, но аз реших за всеки случай да заведа моето момче в сервиза в понеделник, за да съм сигурна, че е в перфектно здраве преди да го пусна да плава към Чили. Направихме си пак снимки, за да запечатаме момента от чудесното каране и с Диди яхнахме пак двамата братя, за да се отправим към следващата изненада за мен: традиционна малайзийска сватба!
Майката на Диди беше изпратила специална рокля за мен, но понеже вече малко закъснявахме той реши, че отиваме директно към събитието! Естествено за се притеснявах, как ще се появя такава прашна и запотена след няколко часа каране, но Диди ме успокои, че на място ще организираме всичко. Скоро пристигнахме и аз с изненада установих, че паркираме пред величествена и наистина огромна джамия! Тя блестеше в бяло и лазурно синьо, а цялото място беше зелено, ярко и едновременно с това изключително спокойно, нещо, което аз определено не очаквах от една сватба!
Това беше моето първо посещение в действаща джамия, така че бях много любопитна да надникна вътре! Но първо трябваше да се подготвя подобаващо, за да мога да вляза. Беше почти комично да събуя и оставя прашните си мръсни мото ботуши редом с останалите обувки отпред и след това да шляпам боса към гардеробната с елека, покрит с пинове, чантата от сбирката на Харлей в Индонезия и мото джинси с протектори! Дребничката мила жена вътре ме посрещна благо и прие с усмивка моите извинения за неподходящия ми вид. След това ми приготви дълга лазурно синя роба и трябваше да се гъна почти на две и да приклякам, за да може да ми помогне да я облека, стигайки до раменете и шията ми. След това добави много красив и фин бял шал, който успя да намести върху непокорната ми къдрава грива и след като набързо си напудрих носа, ме изпрати одобрително навън! Чувствах се доста нелепо, но след насърчението на гардеробиерката се присъединих към Диди, за да влезем в джамията. Вътре беше прохладно, спокойно и наистина просторно. С дългата синя роба и кърпа на главата стъпвах внимателно по студения мраморен под, следвайки моя домакин и почти се чувствах като наблюдател на сцена от филм!
Влязохме в зала, пълна с тичащи насам-натам деца, хора с чинии в ръце и доволно количество храна! Следващото помещение беше наистина огромно и след приветствията за добре дошли на входа успяхме да открием семейството на Диди и седнахме на тяхната маса! Ако си спомняте, първата ми среща с майката на Диди беше доста емоционална за мен, защото в уютната атмосфера на нейния дом наистина почувствах силната липса на моето семейство! Така че първата й работа, след като се настанихме и поздравихме, беше да ме провери как съм и едва след като я убедих, че съм добре и всичко е наред, се развихри и набързо ме запозна с куп хора наоколо! Само след две минути вече бях подредена до булката и младоженеца за снимки, хахаха! След карането и жегата в града определено имах нужда от нещо студено за пиене, тъй че с Диди се отправихме към залата с храната за снабдяване с провизии!
Изборът от напитки се свеждаше до подозрителен на вид розов сок, който след като опитах, определено затвърди подозренията ми и вече бях убедена, че сок от рози не обичам! Виж храната изглеждаше апетитно и след малко, вече с пълни чинии се отправихме обратно към масата. След бърз преглед на моята чиния майката на Диди критично отбеляза, че съм си сипала твърде малко ориз, хахаха, защо ли навсякъде майките са все такива загрижени… След като пробвах всички ястия, които си бях сипала и обявих, че съм приключила, тя набързо ме информира за някои основни традиции при провеждането на сватба в Малайзия! Канят се всички познати, съседи, роднини, приятели, колеги и т.н. до девето коляно… Минимумът хора, които обикновено се събират за една сватба е… 500 души! Непрекъснато се сменят, влизат-излизат, обясни ми тя, защото нали се сещате, че не е особено лесно да намериш място с маси за толкова народ!
С любопитство наблюдавах пъстрата тълпа наоколо, всички жени с ярки разноцветни одежди, хората, които щъкаха насам-натам, разменяха си учтиви поздрави с поклони и докосване на раменете си с две ръце, усмихваха се непрекъснато, но и постоянно изразяваха почитта си към по-възрастните. Побъбрихме си с роднините на Диди, които ме разпитваха разни работи за моето пътуване, за България, за това къде съм била и къде предстои да ходя! След малко майката на Диди ме замъкна с решителна крачка пак към храната, защото явно не беше убедена, че съм яла достатъчно! Този път фокусът беше върху десертите, към нас се присъедини и майката на булката и двете дами набързо ми обясниха кое какво е, даже и как и от какво се приготвя! Взех си за проба от почти всичко, опитах най-сетне и прословутия чандол, който ми беше препоръчан още в Пенанг преди две седмици! Е, не ми хареса… Пробвах и някакъв ферментирал ориз, който подозрително миришеше на саке! Тъкмо приключих и с десерта и пак ме замъкнаха при булката и младоженеца, този път за ритуала по отрязването на сватбената торта! Отново се снимахме заедно, този път и с роднините на Диди.
Вече се приготвяхме да си тръгнем, когато на изхода ми връчиха някаква торбичка, явно с дарове за сватбата, а един младеж ме попита, откъде съм. Обясненията ми веднага бяха дочути и подхванати от дядото-диджей, който разказваше шумно някакви работи и явно се опитваше да забавлява гостите с шеги! Веднага ме включи в представлението си като се информира, дали съм омъжена вече и след като го разочаровах с положителния си отговор, със закачлива физиономия ме разпита дали съм сама и дали може да ме изпрати, хахаха! Успях да се измъкна и да пожелая щастие на младоженците и много внуци на майката на булката, която настояваше да ме изпрати!

Пак се озовах при моята приятелка гардеробиерката и след като си върнах обичайния вид се почувствах като актриса във филм, която играе роля: първо си бях мотористка, прашна и запотена, после скромна чужденка, гост на сватба на напълно непознати, а след малко пак мотористка, готова да отпраши нанякъде с пълна газ! С благодарности към любезната дама, която незнайно защо, много ми се радваше, си събрах багажа и се отправих към Борко.
Беше много приятно да зърна моя верен другар да ме чака под палещото слънце! Изглеждаше като да се наслаждава на следобедна дрямка, така че докато чаках Диди, зарязах дремещия мотор и се шмугнах в сянката на най-близкото дърво, защото жегата наистина беше непоносима! Част от роднините на Диди ме намериха и си направихме снимки с напечения от слънцето Борис. След малко моят хазяин и приятел се присъедини към нас и с доста неподхождащия на обстановката наоколо рев на мотори, напуснахме най-голямата джамия в Куала Лумпур!
Невероятно е, какви различни преживявания може да има човек само за няколко часа! Наистина бях много щастлива от шанса да посетя втората за мен сватба в Азия след първата ми пенждабска такава в Индия! За мен опознаването на местната култура и традиции е много важна част от моето пътешествие с мотор около света! Благодаря на моите приятели, които се постараха да ми дадат този шанс и тук в Малайзия!
Последни дни в Азия! Нетърпелива съм за нови приключения и ново място, но както винаги изпитвам противоречиви чувства, когато трябва да се разделя с чудесните хора, които съм срещнала по пътя си! Но поне съм уверена, че някой ден пак ще се върна тук! Все още имам няколко дни в Малайзия и съм сигурна, че ме чакат още приключения!
Станете част от нашата обиколка на света и се присъединете към мен и моят Харлей-Дейвидсън Борис и в инстаграм на holymoto_rwt! Най-доброто предстои!